Иконата

Икона на Свети Георги, художник Огнян Димитров

Икона на Свети Георги, дърво, художник Огнян Димитров

“Икона” идва от гръцки произход и означава „образ”, „портрет”.Иконописта се заражда във Византия през ІV век. Първоначално икона се нарича всяко изображение на светец, ангел, Божията майка или Спасителя, или на събития от новия или стария завет. Най-често иконата е изображение върху дъска или плоскост от друг материал, но се среща и върху монети като отразява нещо, което действително съществува или нещо с „битие”. В Стария Завет, Бог се явява само чрез слово, а в Новият Завет, се явява и чрез образ, т.е. Невидимият става Видим и Изобразим.

Чрез икони и стенописи в православните храмове, иконописците рисуват Божието слово, така че то да стане достъпно и за тези, които не могат да го прочетат. Всяка икона или стенопис, се прави за прослава на Бога и Светиите Му. В православните икони, ние виждаме изобразени чрез багри и форми, земните дела и чудеса на нашия Бог Иисус Христос и неговите светии.

Почитането на иконите на Спасителя, Божията майка, ангелите, светците е догма на християнската вяра, формулирана от Седмия Вселенски събор, догма, която е следвана от основната изповед на Църквата – човешкото въплъщение на Божия Син. Неговата икона е свидетелство на Неговото реално, истинско въплъщение. Затова наричат иконата „богословие в багри“.

Според Църковното предание първата икона не е направена от човешки ръце:

„По време на земния живот на Исус Христос, управителят на град Едеса княз Авгар бил тежко болен. Чул за безбройните чудеса и изцеления, които правел Христос, Авгар изпратил живописец, за да нарисува Спасителя, но лицето на Господа така сияело, че живописецът не можал да го нарисува. Тогава Христос измил лицето си и го избърсал с платно, на което се отпечатал Неговият Божествен лик, и изпратил платното на княза. Щом получил Христовия образ, Авгар се изцелил от болестта си. „

Икона на Богородица с младенеца

Икона на Богородица с младенеца, худ. Огнян Димитров

Първите икони на Божията майка били нарисувани още когато тя била жива от евангелист Лука. Според църковното предание, като видяла своя образ, пресветата Богородица казала: „Благодатта на родения от мен и моята милост ще бъдат с тези икони.“

Иконописта е творчество, при което канонът и богослужението са се създали в продължение на стотици години и се е формирал в този вид, в който е дошъл до нас.

Иконата трябва да бъде нарисувана с натурални бои и върху здрав материал, но не върху хартия, стъкло, платно или друго крехко вещество, както вече споменахме по-горе, най-често това е дърво. Използват се яйчни темперни бои, които представляват смес от яйчна емулсия и пигмент. Това прави нарисуваният слой здрав и му придава наситен цвят. По традиция фона е от злато или сребро, като блясъкът на златото символизира Божествената слава. Техниката на рисуване, материалите и композицията на иконата не могат да бъдат случайни.

Икона на Исус Христос

Икона на Исус Христос, ок.1410 г, художник Андрей Рубльов

Едни от най-известните иконописци са Леонид Успенски (1902 – 1987), Михаил Дамаскин (ок. 1530 – ок. 1593), Теофан Критски (XVI век), Дионисийю (ок. 1440 – ок. 1502-1510),  Св. Андрей Рубльов (1370-1430), Теофан Грек (1330-1410), Мануил Панселинос (ок. 1300), Евтихий и Михаил Астрапа.

 

Някои от българските иконописни школи и зографи са Преславската иконописна школа, Самоковска иконописна школа (Димитър Зограф, Захарий Зограф, Цанко Лавренов, Станислав Доспевски), Тревненска иконописка школа (Йоаникий папа Витанов – 1790-1853), Охридска иконописна школа (Св. Пимен Зографски) и Банска иконописна школа (Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров).

Съвременната иконопис в България черпи източници предимно от гръцката иконопис , но не трябва да се пренебрегва и влиянието на руската иконописна школа.

Днес икони не се срещат само в църките и манастирите, а  почти всеки православен дом е украсен с икона, която носи уют и спокойствие на семейството.