Warning: Declaration of Taxonomy_Drill_Down_Widget::init($file) should be compatible with scbWidget::init($class, $file = '', $base = '') in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/query-multiple-taxonomies/widget.php on line 247
Чудотворни икони | За иконите

Чудотворни икони


Warning: Use of undefined constant fb_layout - assumed 'fb_layout' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 386
Икони, които лекуват

Икони, които лекуват

Иконопочитанието в християнството е отдаването на почит към икона като свещено изображение. След като бъде осветена, иконата се превръща в източник на божествено присъствие, въплъщение на Божествената благодат. Според православната догматика, Бог проявява своята сила и благодат по особен начин, в някои места, предмети и икони. Това са чудотворните икони, специфични не със своето изображение или материал, а с начинът, по който Бог изпраща своята милост и любов, чрез тях. В България са особено популярни четири чудотворни икони на Света Богородица в Рилският, Бачковският, Роженският и Троянският манастир.

Чудотворната икона в Рилския манастир е известна под името Света Богородица Осеновица – Осеняваща. Около Богородичното изображение в 32 клетки са поставени мощи на светци. Древно предание гласи, че през 15 век иконата е дарена от Каломария, жена на турския султан Мурад Втори и дъщеря на сръбски жупан, която запазила християнска си вяра. Според друго предание, византийският император Мануил Комнин през 12 век, по време на война винаги носел със себе си една икона на света Богородица. Вярвало се, че светците, чиито мощи са върху иконата, заедно с Божията майка стоят пред Бога и се молят да осени войската със своята милост, като я пази и дари с победа.

При един поход през 1173 г. императорът минавал през Средец. Там той получил някакви нетърпими болки. По време на лечението си посещавал църквата „Св. Георги Победоносец“, известна днес под името Ротондата. По онова време в храма били мощите на няколко светци. Мануил Комнин се поклонил пред мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец. Тогава се избавил от болките. В знак на благодарност подарил чудотворната икона, която трябвало винаги да придружава мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец.

По време на чумни епидемии и бедствия иконата е носена в градовете и селата в съседните епархии и била пренасяна в тържествени процесии.

Чудотворната Богородична Икона в Бачковския манастир е от 1311 г., подарена от грузинските пътешественици Атанасий и Окрупир. Когато османците разрушили манастира „Св. Богородица Петричка“ (Бачковския манастир) иконата била скрита в една пещера. По късно била намерена и с тържествено шествие била върната в манастира, където се пази и до днес. От цялата икона само ликовете на Богородица и Младенеца благославят вярващите. Всичко останало от нея е обковано в две ризници – златна и сребърна. според друго предание тя сама е „кацнала“ в местността „Клувията“, близо до манастира.

Три дни и три нощи е сияела и две пастирчета са я видели. Те съобщили на монасите, а монасите отнесли иконата в манастира, като я поставили на олтара. На сутринта не я открили в манастира, а в местността Клувията. Това се случило три пъти, докато иконата сама известила на един от монасите, че иска да бъде от дясната страна на портата, за да вижда кой с какво сърце влиза в храма. Там стой и днес, на специално място, тя гледа под нежни драперии и разкрива сърцата на хората, дошли да й се поклонят. А на мястото на което е открита, потекъл извор с лековита вода.

На Чудотворната икона в Троянския манастир „Св. Богородица Троеручица“ е изобразена Света Богородица, но към иконата има допълнително изобразена една ръка. Историята за тази икона е, че Йоан Дамаскин бил противник на иконоборческата ерес и така си навлякал омразата на император Лъв. Императора го набедил пред халифа и наредил да му отсекат ръката. Когато наказанието било изпълнено, Йоан Дамаскин цяла нощ се молил пред Богородичната икона и на сутринта открил, че ръката му отново е зарастнала на предишното си място. В знак на благодарност и за спомен на станалото, той поръчал сребърно изображение на ръка, което било поставено на иконата.

Атонски монах, който пътувал за Влашко с копие на иконата, отседнал при монасите от Троянския манастир. Когато се опитвал да продължи пътя си обаче, иконата все се връщала в манастира. Така се разбрало, че тя иска да остане там.

„На 20 май 2001 г., Сляпата Неделя (Шестата неделя след Великден), в Троянския манастир се случва знамение. По време на богослужението, точно когато хорът пее „Ангел вопияше“, из цялата църква се разнася благоуханен аромат. Толкова силен, че дори игуменът – мелнишкият епископ Генадий, внезапно спрял литургията. Свидетели на чудото твърдят, че в този момент той коленичил пред олтара, кръстейки се в благоговейно вцепенение. Започнали да бият камбаните. Съвсем бавно. И никой не знаел как ставало това, защото дори и клисарят слязъл в църквата, привлечен от виковете на вярващите. После така изведнъж, както се появил, ароматът изчезнал. И всички присъстващи видели как по иконата на Света Богородица започнали да се стичат бисерни капчици. Все едно плачела…”.

Има и много други чудотворни икони, една от които е Атонската икона. В легендата за тази икона се споменава, че при завършване строежа на манастира, монасите трябвало да изберат закрилник на манастира. Те приготвили дъска, върху която да изобразят пазителя си и се помолили да им се разкрие кой ще бъде той. На сутринта открили ликът на свети Георги, който те нарекли „Зограф“. Така нарекли и манастира.

Други две чудотворни икони са в Арбанаси – в църквата „Св. Богородица“ и в манастира „Св. Никола“. За първата има и легенда, която гласи, че при едно от опожаряванията на Арбанаси от турците през средновековието, иконата на Божията майка била заровена на един хълм. Сто години по-късно едно пастирче извеждащо стадото на чорбаджията си на паша, чуло на това място изпод земята плач. Започнало да копае и извадило оттам иконата на Св. Богородица, която оттогава нарекли „Плачещата“. За тази икона се твърди, че лекува успешно стомашни и нервни заболявания.

Втората чудотворна икона е в манастира „Св. Никола“, разположен под бившата резиденция на Тодор Живков. Според преданията тя лекува безплодие и изпълнява желания. Но само ако силно вярваш и ако помислите ти са добри, благочестиви и богоугодни. Това може да се провери много лесно на място. След като намислиш желанието си трябва да залепиш монета върху лицето на Божията майка. Ако монетата се задържи значи Бог е чул молбата ти. Но тежко ти, ако падне – тя няма да се сбъдне, докато не станеш по-добър и не промениш живота си.

Чудотворната икона в Пазарджик лекува болните и пази тези, които са я избрали за покровителка. Разказват, че тези, който идват с вяра при нея и се помолят, чуват глас, който ги уверява, че молбите им ще се сбъднат.
Болни и сакати, намират облекчение и утеха във вярата си.
Но само ако отидеш с вяра и се помолиш със запалена свещичка пред нея, без да очакваш друго, получаваш благословия от Божията майка.