Warning: Declaration of Taxonomy_Drill_Down_Widget::init($file) should be compatible with scbWidget::init($class, $file = '', $base = '') in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/query-multiple-taxonomies/widget.php on line 247
Светата Троица | За иконите

Светата Троица


Warning: Use of undefined constant fb_layout - assumed 'fb_layout' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 386
Светата Троица. Бог Отец, Иисус Христос и Свети Дух

Светата Троица. Бог Отец, Иисус Христос и Свети Дух

Светата Троица е основна доктрина, която се поддържа от повечето направления на християнството. Според тринитарианството (богословски възглед, че Бог е Света Троица), Бог е едно същество, което съществува едновременно като три личности – Бог ОтецИисус Христос и Свети Дух.

След 4 век в източното и в западното християнство тази доктрина гласи, че „съществува един Бог в три лица“ и всичките три лица са вечни и имат една божествена природа и отделно битие. Този триединен Бог съдържа и управлява всичко в своята власт. Той е създателят на небето и земята и на всичко, което виждаме и което не виждаме.

Трите лица, които имат едно и също Божествено лице се различават по личните си свойства. Личното свойство на Отца се състои в това, че Той е началото. Личното свойство на Сина се заключава в това, че Той е предвечно роден от Отца. А личното свойство на Светия Дух е това, че Той изхожда преди вековете от Отца.

Синът (Иисус Христос) има две различни природи – напълно човешка и напълно божествена природа. Съществуват следователно две различни действия у Отца в качеството Му на начало. Едното се нарича раждане и има за предмет Сина, а другото се казва изхождане и се отнася за Светия Дух.

Първия Вселенски събор в Никея

Първия Вселенски събор в Никея

Доктрината за Света Троица е формулирана от християнската църква в резултат от непрекъснати изследвания на Светото Писание, изяснявано в дебати и трактати и е първоначално формулирана на Първия Вселенски събор в Никея през 325 г. сл. Хр. по такъв начин, че формулировката да е в съответствие с библейските свидетелства. По-късно тази формулировка се подобрява в следващите вселенски събори. Най-широката библейска основа намираме в Евангелието според Йоан в Новия завет – всички твърдения на Иисус Христос за отношението между Отец, Сина (самия Иисус Христос) и Светия Дух.

Според Атанасиевия символ всичките три Божествени лица са вечни, всемогъщи и равни. Всяко лице е с Божествена същност и съществувайки заедно, те са един Бог. Поради това е абсолютно погрешно да се каже, че има три Бога или три Господа. Отец е Бог, Синът е Бог и Светият Дух е Бог. Но Бог е Отец, Синът и Светият Дух.

В западната църква Августин от Ипон е известен със своята формулировка на Троицата и допринася много за формулирането на доктрината. Кападокийските отци Василий Велики, Григорий Нисийски и Григорий Назиански са по-известни на изток.

Светата троица

Светата троица

„Всички християнски църкви признават този догмат и те вярват че Бог е един, че Той съществува в три лица, различни помежду си, но неразделни в един Бог. Римската Църква е нарушила косвено догмата за Светата Троица, като е прибавила в Символа на вярата, след „Който изхожда от Отца“ и „от Сина“, на латински „Filioque“. Тази прибавка станала най-напред в Испания през 7 век. По това време тя прониква и във Франция, където обаче намерила ревностни противници. В началото на 9 век Карл Велики по политически съображения предложил на папа Лъв II да одобри тая прибавка. Папата обаче не се съгласил на това. През месец ноември 809 година Карл Велики свикал един събор на запасните епископи в град Аквизграна по въпроса за Filioque. Съборът обаче не приел тая прибавка в Никео-Цариградския символ. Недоволен от това, императорът, който искал на всяка цена да отдели Западната църква от Източната, изпратил пратеници от събора до Рим с особено писмо до папата. В писмото той излагал до римския първосвещеник всичко, каквото било направено на споменатия събор. Понеже последният не е могъл да стигне до желаното решение, Карл Велики настоятелно молил папата сам той да потвърди новия догмат.”

Доктрината за Светата Троица е развита въз основа на пряка конфронтация. В процеса на подобряване на формулировката съществува диалог между Източното православие, Ориенталското православие,  РимокатолицизмаАсирийската източна църква и Протестантството. Търси се такава формулировка, която да превъзмогне големите различия, които са допринесли за разделянето на християнските общности.