Реновация на църкви и параклиси

Реновация е синоним на Реставрация, а думата реставрация произхожда от латинската дума „restauratio”, което означава възстановяване, възобновяване, подновяване. В широкия смисъл понятието „реставрация“ обхваща всякакъв вид дейност като съхранението на произведенията на изкуството, така и максимално възможното им възвръщане към техния първоначален облик, също и укрепване на архитектурни паметници, къщи или други. Могат да се възстановяват частично или цялостно.

В по-тесен смисъл реставрация означава провеждане на процеси, способстващи продължаване живота и експлоатацията на произведенията и премахване на по-късни приращения към оригиналната живопис, които нарушават  замисъла на автора и намаляват естетичната значимост на произведението – укрепването на живописния слой и повреди на борда, премахване на слой от затъмнени лак или маслена боя.

Използва се и консервация, което е запазване на произведения на изкуството чрез подходящи химически средства и в подходящи условия, за да останат възможно най-дълго време в добро състояние.

От началото на 19 век, учени, творци и любители на изкуството са направили първите стъпки, за да  предпазят от човешкия произвол, старинни икони и стенописи, собственост на манастири, катедрали и църкви. Често в изпълнение на задачата художник-реставраторите не прилагали тези методи, за който са се договорили, а онези  от съображения за ниска цена и икономия на време.

Повечето църкви и параклиси, построени по време на Възраждането и много преди това са построени върху устойчиви основи, изградени от големи  каменни блокове в много случаи дялани или фасовани, свързани с разтвор от гасена вар, чакъл и пясък. Отвътре църквите и параклисите са измзвани с двуслойна мазилка. Първия слой е с дебелина 2-3 см. и покрива всички неравности образувани от зидарията. Втория слой е само от гасена вар, много тънък, добре изгладен и е служел за основа на стенописите. Устойчивостта на така положените бои се дължи на факта че художниците са рисували вурху още неизсъхнала мазилка.

Уврежданията, които се забелязват в някои църкви и параклиси са от различно естество. В повечето случаи се дължат на проникваща влага от основите, на природни бедствия, пожари и не рядко от човешка ръка.

В зависимост от степента на увреждане е необходимо да се направи нужното укрепване на слоевете мазилка и след това рисувателния слой. След реставрацията задължително се пристъпва към консервация.

Реставраторите Лозинка Арнаудова и Светла Мечкуева са добре известни в професионалните среди с редица паметници на културата, някои от тях от световно, други от национално значение, които са реставрирали. Такива са Боянска Църква и Свещарската Гробница – включени в листата на световните паметници на ЮНЕСКО. Проучвали, документирали и взели участие в реставрацията на паметници от национално значение като – Роженския манастир, Роженската трапезария и Църквата „Рождество Богородично“, Драгалевски манастир – църквата „Св. Богородица Витошка“ и паметници в гр. Мелник, Пловдив, Велико Търново, Разград, Самоков, Смолянско, Исперихско и други. Имат редица публикации в наши и чужди научни издания. Участвали и участват в управлението на професионални съюзи. Членове на Националния комитет на ИКОМОС.

През последните години започнаха да се реставрират много църкви и параклиси, като по този начин се запазва културното ни наследство. Има много програми, които се занимават точно с това, някои от които дори Европейски. Чрез запазването на тези исторически паметници се развиват икономиката и туризма в България, което е от особено значение за страната и народа ни.