Warning: Declaration of Taxonomy_Drill_Down_Widget::init($file) should be compatible with scbWidget::init($class, $file = '', $base = '') in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/query-multiple-taxonomies/widget.php on line 247
Общи черти и разлики между Православие и Католицизъм | За иконите

Общи черти и разлики между Православие и Католицизъм


Warning: Use of undefined constant fb_layout - assumed 'fb_layout' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 386

Православието е едно от най-разпространените вероизповедания на християнството (наред с католицизма и протестантството), а и на планетата въобще. Произлизащо от гръцката дума „ортодокс” – прав, правилен, първоначално терминът е обозначен като „правилното” учение на Църквата и на съответните Вселенски събори. Едва след Великата схизма, когато през 1054 г. папа Лъв IX и патриарх Михаил I Керуларий се отлъчват един друг от църквата, православието започва да се употребява като название на християнските общности около Константинопол. Основните причини за разделянето на двете църкви са

  • борбата за върховенство между Римските папи и Константинополските патриарси;
  • културните различия между Изтока и Запада;
  • езикът – в източната част на империята се използва предимно гръцки, докато в западната част – латинският;
  • разликите в религиозните схващания.

След схизмата са правени няколко опита за обединяване на източната и западната, които поради редица причини са се провалили. След 17 век много православни общности влизат в уния (съюз) с Ватикана, като запазват обредността си, но до голяма степен приемат неговото вероучение, така наречените „църкви от източен обред” или униати. С течение на времето разделението между двете църкви става все по-дълбоко, но от втората половина на 20 век започват нови опити за сближаване и взаимни контакти.

И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни.

В православието и католицизма, важно място заемат християнските тайнства, обредите и др. Свещенни и култови предмети са кръстът, иконите, богослужебните книги, одеждите и други.

Един от първите символи на Християнството е рибата. Според едно предание рибата е бил дискретен християнски знак за разпознаване.

Православното учение стои върху основата на Свещеното писание, Свещеното предание и решенията на Вселенските събори (признава първите седем), взима се предвид на така наречените „Свети отци” и на учителите на църквата. Основен вероучителен документ е  Никейско-Цариградския символ на вярата.

Православието изповядва един бог, троичен по лица – Отец, Син и Свети Дух, които са еднакви помежду си. Второто лице на Света Троица – Бог, Син или Словото се въплъщава и става човек – Иисус Христос. Според учението на Православната църква, Иисус Христос е едновременно Бог и човек. Божията благодат се дава на хората от Светия дух, чрез тайнствата, които са седем. Изповядва се възкресението на мъртвите преди Страшния съд. Църквата се разбира като организъм, чиято глава е Бог, а отделните вярващи – членове. Отдава се почит към светците и особено към Богородица, а почитането на светците е свързано с иконопочитанието.

Римокатолическата църква включва църквите, признаващи върховенството на римския папа. Като повечето християнски църкви тя се обявява за продължител на първоначалната църква, основана от дванадесетте апостоли след смъртта и възкресението на Иисус Христос. С течение на вековете в западната църква става популярно нововъведението към Символа на вярата на тази дума, с която се обозначава, че Светият дух, произхожда не само от Бог Отец, но и от Бог Син. Поправката е спомената за първи път към средата на 6 век от Исидор Севилски. Основният аргумент от страна на Православната църква е, че Символът не може да бъде променян  без разрешението на Вселенски събор. По-късно Православието обвинява Католицизма в субординация – принизяване на Божественото достойнство на Светия дух, а Католицизма отвръща, че Православието принизява ролята на Бог Син. Днес дискусиите по този проблем са редки и се водят на специализирано богословско ниво.

Католическата Църква изповядва в Символа на вярата, че Светият Дух произхожда от Отца и Сина. Православната Църква изповядва, че Светият Дух произхожда само от Отца. Неколцина православни светци говорят за произхода на Светия Дух от Отца чрез Сина, което не противоречи на католическия догмат.

Според католическата традиция, апостол Петър отива в Рим, където основава църковна община, служи като първи римски епископ и оставя папа Лин за свой наследник. Някои елементи от тази легенда се потвърждават от текстове на раннохристиянски автори, като апостол Павел и папа Климент I както и от някои археологически данни. Някои историци отхвърлят пряката връзка на Римокатолическата църква с Иисус Христос, смятайки, че в Рим не е имало епископ по времето на апостолите.

Православната Църква се състои в различното разбиране за единството на Църквата. За православните е достатъчно изповядването на една вяра и едни тайнства, докато за католиците освен тези два белега е необходимо и единство на главата на Църквата – Папата.

Католическата Църква се отличава от Православната Църква по своето разбиране за католичността. Православните твърдят, че Вселенската Църква е „въплътена” във всяка поместна Църква, оглавявана от епископ. Католиците добавят, че тази поместна Църква трябва да има общение с Католическата Църква, за да се каже че принадлежи към Вселенската Църква.

Католическата Църква изповядва, че тайнството брак е за цял живот и разводите са забранени. Православната Църква допуска в доста случаи развод.

Католическата Църква е прогласила догмата за чистилището. Това е състояние на душите след смъртта, които са на път към рая, но още не са готови за него. В православното учение чистилище няма (макар да има нещо подобно – митарстване). Но молитвите на православните за починалите предполагат, че има души, които са в промеждутъчно състояние, за които все още има надежда да попаднат в рая след Страшния Съд.

Католическата Църква е приела догмата за Непорочното зачатие на Дева Мария. Това означава, че Майката Божия не е докосната дори и от първородния грях. Православните прославят светостта на Богородица, но смятат, че тя също като другите хора е родена с първороден грях.

Католическата Църква е приела догмата за примата на Папата над цялата Църква по въпросите на вярата и морала, дисциплината и управлението.

Католическата догма за небесното възнесение на Дева Мария телом и духом е логическо продължение на предишната догма. Православните също вярват в това, че Мария пребивава на небето тялом и духом, но в православното учение това не е закрепено като догма.

В Православната Църква има само един обряд. В Католическата Църква същият този обряд, възникнал във Византия, се нарича византийски и е само един от няколкото.
В Русия е известен римският (латинският) обряд на Католическата Църква. Затова често, когато се говори за различия между Православна и Католическа Църква грешно се приемат като такива различията между литургичните практики и църковната дисциплина при византийския и римския обреди на Католическата Църква. Но ако православната литургия се отличава много от месата на римския обряд, то тя твърде много прилича на византийския обряд в Католическата Църква.

Католическата Църква е прогласила догмата за безпогрешността на Папата по въпросите на вярата и морала в случаите, когато той, в съгласие с всички епископи, утвърждава това, в което Католическата Църква вярва от векове наред.

Православната Църква приема решенията само на първите седем Вселенски събора, в същото време Католическата Църква се ръководи от решенията на 21 Вселенски събори, като последният от тях е Вторият Ватикански Вселенски Събор (1962-1965).
Следва да отбележим, че Католическата Църква признава, че поместните Православни Църкви са истински Църкви, съхраняващи апостолската приемственост и истинските тайнства. И Символът на вярата за католици и православни е един и същ.

Независимо от различията, католиците и православните изповядват и проповядват по целия свят една вяра и едно учение в Иисус Христос. Каквито и човешки грешки и предубеждения да са разединили католици и православни, вярата в един Бог ги обединява.