Warning: Declaration of Taxonomy_Drill_Down_Widget::init($file) should be compatible with scbWidget::init($class, $file = '', $base = '') in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/query-multiple-taxonomies/widget.php on line 247
Манастири в Лозенска планина | За иконите
Warning: Use of undefined constant fb_remove_br - assumed 'fb_remove_br' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 1057

Манастири в Лозенска планина


Warning: Use of undefined constant fb_layout - assumed 'fb_layout' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 386

Warning: Use of undefined constant fb_width - assumed 'fb_width' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 734

Warning: Use of undefined constant fb_appId - assumed 'fb_appId' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 722

Warning: Use of undefined constant fb_num_posts - assumed 'fb_num_posts' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 736

Warning: Use of undefined constant fb_feed - assumed 'fb_feed' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 737

Warning: Use of undefined constant fb_type - assumed 'fb_type' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 738

Warning: Use of undefined constant fb_send - assumed 'fb_send' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 739

Warning: Use of undefined constant fb_face - assumed 'fb_face' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 740

Warning: Use of undefined constant fb_header - assumed 'fb_header' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 741

Warning: Use of undefined constant fb_color_st - assumed 'fb_color_st' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 742

Warning: Use of undefined constant fb_layout_st - assumed 'fb_layout_st' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 743

Warning: Use of undefined constant fb_verb - assumed 'fb_verb' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 744

Warning: Use of undefined constant fb_language - assumed 'fb_language' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 745

Наричаният през годините Долнолознески /Лозенски манастир „Свети Спас” е действащ български женски манастир, разположен на северния склон на Лозенска планина, непосредствено под връх „Половрак” (1182 м), на 3-4 км югоизточно от село (Долни) Лозен, квартал на София. Носи името на несъществуващ светия, но всъщност е посветен на светлия християнски празник Възнесение Господне, който се отбелязва 40 дни след Възкресение и кръстен от народа Спасовден. На този ден (винаги четвъртък) манастирът празнува своя храмов празник.

Според преданията той е съграден през Второто българско царство и е представлявал най-източната обител от грандиозния манастирски комплекс Софийска Мала Света гора, основан през XIII век. В края на XIV век, със завладяването на Софийска област от турците, манастирът е напуснат и разрушен. Запустява до средата на XVII век, когато отново е възстановен като духовно средище. Два писмени документа свидетелстват за това – приписки към Германския сборник от 1671 г. и бележка от месецослов-пролог от 1694г. Според тях в манастира се помещават училището на даскал Яким от София, книжовна и калиграфска школа. През1737 г. манастирът е център на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. След жестокото потушаване на въстанието, при което са избити около 350 души свещеници, монаси и жители на София и околните селища, заедно със Самоковския митрополит Свети Симеон Самоковски, по нареждане на Али паша Кюпрюлюоглу, манастирът е разрушен отново.

Лозенски манастир Свети Спас

Трите купола на майстор Цвятко Тодоров и апсидата зад олтара

Третото възраждане на манастира започва през 1821 г, с пристигането на родения във Враца монах от Света гора на отец Киряк. Върху старите основи е изградена манастирската църква „Свето Възнесение Господне“ – едноапсидна (апсида зад олтара), еднокорабна (без вътрешни колони), с продълговат наос (вътрешната част, в която се провежда литургията) и размери 7х14 м. През 1868 г. майстор Цвятко Тодоров от радомирското село Жабляне, преустройва полуразрушения свод и издига върху старата цилиндрична постройка три купола, които са непокътнати и до днес. Това става възможно благодарение на разрешението на турското правителство да се строят църкви с по-извисени форми и се приема за отражение на повдигащото се национално самочувствие на българина. Подобно решение е новост за сакралната (църковната) архитектура по нашите земи по това време.

Наос на Църква  Възнесение Господне

Църкавата „Възнесение Господне“ е с продълговат наос

Една година по-късно църквата е изографисана повторно от самоковския живописец Никола Образописов и неговите ученици Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина. Подборът на стенописите свидетелства не само за художествен талант, но и за задълбочена философска образованост и патриотична душевност. Освен традиционните канонични библейски сюжети, тримата зографи изписват редица образи на светци и исторически личности, пряко свързани с въздигането на българщината като самосъзнание и национална гордост: братята Кирил и Методий, Иван Рилски, Евтимий Търновски и други. Намираме образи, в подкрепа на християнското самочувствие. Такива са императорът, турил през 313 г. край на гоненията на християните, Св. Константин и неговата майка Св.Елена, царят-покръстител на българския народ Борис I (Михаил) приел християнството през 865 г. и посрещнал радушно през 886 г. и дал своята подкрепа на Светите Седмочисленици и новата славянска азбука. Почетени са светци от софийско – Св. Георги Софийски, Св. Никола Софийски, Св. Константин Софийски.

Св. Константин Софийски

Св. Константин Софийски

Надигащият се български революционен дух намира отражение в образите на светците войни Св. Георги, Св. Димитър, Св. Мина, Св. Ангел, Св. Михаил. За уважение и прослава на жената откриваме две почитани от българите светици Св. Петка и Св. Неделя. Достойно място получава и възродителят на манастира игумен Кирияк, чиито изключително реалистичен ктиторски портрет от 1868 г. и днес представлява особен интерес.

Портрет на Игумен Киряк 0т 1868 г.

Портрет на Игумен Киряк 0т 1868 г.

Друга ценност е стенописът на Свети Йоан Владимир Дуклянски, цар Български, както е написано на нея. Тайна остават до днес мотивите на зографите да му отдадат тази почит и внимание, но те най-вероятно трябва да се търсят в интересната история за този човек. Иван Владимир е сръбски княз, управлявал между 990 и 995 г. княжеството Дукля с главен град Бар, което днес се намира в Черна Гора. Пленен е през 998 г. от цар Самуил, но по-късно се омъжва за дъщеря му Теодора Косара и така става негов зет и се завръща на дюклянския престол като български васал. Обезглавен е по нареждане на последния владетел от Първата българска държава цар Иван Владислав (1015-1018), който се възкачва на престола с убийство на законния самуилов наследник Гавраил Радомир и счита сръбския княз за силен потенциален конкурент. Според легендата, това е извършено на 22 май 1016 г. в средновековния град Преспа, пред вратата на базиликата “Св. Ахил”. Обезглавеният княз успял с посечената си глава в ръце да влезе в църквата и издъхнал там. След смъртта си е обявен от православната църква за светец, като в църковната живопис през българското Възраждане най-често е титулован „цар български”. Днес мощите му се пазят в манастира „Свети Йон Владимир“ край град Елбасан, Албания. Така Лозенският манастир, който носи името на несъществуващ светец, съхранява ценна икона на български цар, който никога не е сядал на престола.

Свети Йоан Владимир, цар Български

Свети Йоан Владимир, цар Български

Всички стенописи и икони в манастира са добре запазени, с ярки цветове. Художествените достойнства на живописта не само събуждат възхищение и преклонение пред таланта на зографите, но тук правят църквата културен и исторически паметник.

Библейски сцени в стенописите на Лозенски манастир

Библейски сцени

По време на националноосвободителните борби манастирът е бил важен център, като според месните предания в него е отсядал и самият дякон Васил Левски. След Освобождението към него е изградено училище с няколко големи класни стаи и отделна учителска стая. Лозенският манастир е известен и с богатата литературна дейност на книжовници като Граматик Никола и Роман Загорец.

Манастирът „Свети Спас” е бил мъжки до 1900 г, а след това се преобразува в женски. Такъв е и в наши дни. Стопанисва се от игумения майка Агатия и послушницата Кристина. Кипи усилена реставраторска работа. Дворът е отрупан с цветя, а гледката към София и Стара планина е впечатляваща. В съчетание с уюта на манастира, околното пространство е превърнато в тихо и приятно място за почивка. Скоро манастирът ще може да настанява и туристи.

Изглед към Софийското поле и Стара планина

Изглед към Софийското поле и Стара планина

До Лозенския манастир „Свети Спас” се достига лесно, пътят е по възможностите и на начинаещи туристи. Най-удобното място за паркиране е около станцията на БЧК (lat=42.5948696245, lon=23.507998674), югоизточно по пътя през село Лозен. Оттам тръгват екопътека, втора пътека и основен път, които по-късно се събират в едно (на пътя). За пешеходци е по интересно изкачването по екопътеката. То е приятно, за около един час спокойно темпо, а слизането обратно – доста по-лесно и кратко. До манастира може да се стигне и с автомобил, но местата за паркиране пред него са ограничени (lat=42.588024, lon=23.5221181).