Стенопис

Живопис върху стенна мазилка

Стенопис, или наречено още фреско, е вид художествено произведение, нарисувано върху стена (живопис върху стенна мазилка). Фреско е метод за рисуване върху неизсъхнала мазилка и се използва през Античността, Седновековието, Ренесанса и до днес. Името, идващо от италиански “il fresco” – “на свежо”, представлява живописен метод, при който боите се налагат върху прясна, още влажна основа и трудността е в това, че се рисува още преди мазилката (наречена грунд) да е изсъхнала. Техниката il fresco е дълготрайна, заради живописният слой, който се слива с основата (с грунда) и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар, влиза в единство с нея. Съществува и друг метод, наречен „секо”(„saecco”), при който се рисува върху суха основа.

Днес il fresco и saecco се използват като указание за каква стенна живопис става въпрос – мокра или суха, докато в понятието живопис са включени различни техники, като сграфито (нанасяне една върху друга на две различни по цвят мазилки и чрез издраскване на горната в щрихова техника се получава живопис с графичен характер), стенна мозайка, енкаустика (една от най-трудните техники за изпълнение, при която боите се нанасят върху добре изсъхнала мазилка, чрез нагорещени четки и други инструменти и в състава им има восък), пастел и други.

Стенопис Атинското училище, Сикстинска капела

Сред най-известните художници са Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел, Тиеполо и други. У нас il fresco е най-разпространеният метод за живопис през Средновековието и Възраждането. Някои от най-именитите български майстори са Захарий Зограф, Димитър Зограф, Пимен Зографски, Йоаникий Попвитанов, Боянският майстор, Молерови и други.
През Възраждането настъпва подем в изкуството и архитектурата. Формират се художествени школи – Тревненска, Самоковска, Мияшка (Дебърска), Разложка, Калоферска.Най-стара е Тревненската художествена школа. Характерно за нея е разнообразието на растителни мотиви. Самоковската художествена школа се оформя през първата четвърт на 19 век, когато по свободно се строят нови църкви и се украсяват със стенописи, икони и резба. Дебърската школа се развива в селищата около Дебър – Македония. Цели фамилии се отдават на стенопис и иконопис.

Стенопис от Рилски манастир

Художествените школи в България по време на Възраждането са допринасят за създаване на изкуство, богато по форми и колорит. Всяка от школите има своите особености и се различава от останалите.

През възрожденската епоха в България се създава богата орнаментика. Мотивите й са взети от действителността. Тя намира приложение главно в стенописите, иконописите, резбарството,златарството, грънчарството и други. Богати и разнообразни орнаментите се използват при украсяване на църкви, обществени и частни сгради.

С великолепни стенописи, икони и резбена украса се отличават Троянският манастир, Бачковският манастир, Преображенският манастир, Роженският манастир, църквата „Света Богородица“ в Пазарджик, църквата „Света Троица“ в Банско и други. Най-величественият архитектурен ансамбъл, съчетал умението на множество възрожденски творци, е Рилският манастир.

Стенопис от параклис „Света Троица“, с. Душанци, 2010 г. художник Огнян Димитров

Днес вкусовете се променят бързо и възможността за художествени интерпретации се засилва, което дава огромна свобода на художника да създава нови стенописи, по-модерни и свързани с динамиката на живота.