Warning: Declaration of Taxonomy_Drill_Down_Widget::init($file) should be compatible with scbWidget::init($class, $file = '', $base = '') in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/query-multiple-taxonomies/widget.php on line 247
Богородица | За иконите

Богородица


Warning: Use of undefined constant fb_layout - assumed 'fb_layout' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/komentir/public_html/wp-content/plugins/flexo-facebook-manager/flexo-facebook-manager.php on line 386
Икона Богородица с младенеца, художник Огнян Димитров

Икона „Богородица с младенеца“, художник Огнян Димитров

Богородица е най-почитаната светица в православието и католицизма и една от трите съвършени жени в исляма. Според християнската традиция се казва Мария и е майка на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф. Наричана е и с други имена като Дева Мария, Божията Майка, Мадона, Светата Майка и други. Православното християнство почита Богородица като най-голямата
светица и като първа по значение след Бога. Молитвите отправени към Богородица имат огромно значение, защото тя е най-близо до Бога и съответно е най-решаващият ходатай за молещия пред Него.
Има два вида икони на Божията Майка. Най-често срещаните изображения на Изтока и Запада са тези, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Те се подразделят на два основни типа – Одигитрия  и Елеуса. Одигитрия или „пътеводителка” –  Богородица държи малкия Иисус и го сочи като „Пътя, Истината и Живота“, Елеуса – „Милостива”, „Умиление”. „Пътеводителка“ (Одигитрия) е един от най-древните и най-разпространените начини на изобразяване на Богородица с Младенеца в християнския свят, и особено на Балканите и в Русия. Някои от най-почитаните икони от този тип се приписват на четката на свети апостол Лука. Богородица ни гледа фронтално или с леко наклонена глава сочи с ръка към Детето Иисус, като с това насочва вниманието ни към Христа, защото Той е „Пътят, Истината и Животът“. Изражението Й е вглъбено и твърдо. Покривалото на Богородица има три звезди – една на челото, и по една на раменете. Седнал като на престол в ръцете на Пресветата, Младенецът Христос  е изобразен малък на ръст, но същевременно като зряла личност. Той благославя с ръка Майка Си, а в Нейно лице – и нас самите. В другата Си ръка държи свитък (или скиптър, или книга – подобно на изображенията от иконографския тип Христос Вседържител (Пантократор). Над лика на Пресветата Дева обикновено са изписани думите „Мария, Богородица“, което затвърждава вярата ни в Нея именно като носила в утробата Си и родила Самия Господ Иисус Христос. По всяка вероятност най-ранните изображения от този тип са представяли Божията майка както права, така и седнала. Названието „Пътеводителка“ се използва в източниците не по-рано от IX век, но самите изображения са от VI век и поради това едни от най-древните. Според църковното предание първото изображение от този тип е било създадено от свети апостол и евангелист Лука. Около средата на V век жената на император Теодосий II (408-450), Евдокия, пренесла иконата от Света Земя. Според някои източници, тя положила светинята в храма във Влахерна край Константинопол, а според други – в храма на манастира Одигон, откъдето вероятно е дошло и названието Одигитрия. Оригиналната икона, обаче, била изгубена след падането на Константинопол през 1453 година. На основата на това предание изследователите смятат, че типът Богородични икони Одигитрия е създаден в християнския Изток, и оттам е пренесен във Византия.
Богородица Елеуса прегръща Младенеца, допряла е лицето си до неговото. В този случай е характерно изпускането на една от трите звезди, тъй като според символиката си те са обозначение на троичния по лица Бог, т.е. след като едно от тези лица е изобразено, то няма нужда да бъде символно упоменато допълнително.

Тези основни архетипи дават началото на редица следващи иконографски типове като „Богородица – неувяхващ цвят“ (икона на рядък иконографски сюжет, където Девата и младенеца са изобразени изключително тържествено, Христос е прав, и двамата са с царски атрибути, а Богородица държи в дясната си ръка цвете (роза), откъдето идва и името на тези икони), „Играеща Богородица“ (представлява разновидност на „Елеуса“, като композицията е по-разчупена и жива. По правило при тези изображения Девата и Младенецът се изобразяват с царски атрибути), „Богородица троеручица“ (Това не е иконографски тип в собствения смисъл на думата, а към основни изображения като Елеуса или Одигитрия се добавя „трета ръка“. Произходът на иконите на Богородица Троеручица се свързва с чудото, което се случило през 8 век на свети Йоан Дамаскин. Наклеветен, той бил наказан, като му била отрязана дясната ръка. След дълги молитви към Богородица, ръката му по чуден начин отново станала здрава. В памет на това събитие на някои икони, особено в православната иконопис, на различни изображения на Богородица се добавя третата ръка) и т.н. Иконографиите, утвърдени със собствени имена като „Владимировска Богородица“, „Иверска Богородица“ са разновидности на тези два основни иконографски архетипа.
Друг образ, който можем да срещнем, но твърде рядко представя Божията Майка сама, без явното присъствие на Христа.

Друг тип е Орантата и представлява изображение на Богородица, която благославя с двете си ръце, с разгърнати длани. В центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, който също благославя. Това е единственият иконографски тип на Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени „ан фас“.
Други канонични иконографски типове са Дейсис, Пиета и Богородица Млекопитателница.
Дейсисът е един от символите на Страшния съд. Представлява изображение на Христос като Велик Архиерей с молещите се от двете страни Богородица и Свети Йоан Кръстител. Възниква през 8 век. Дейсисът съществува като самостоятелна икона, но впоследствие се появява (като не задължителен) т. нар. „дейсисен ред“ на иконостаса – след Богородица и св. Йоан Предтеча се добавят различни светци. Символиката е, че те се застъпват пред Бога за опрощаването на човешките грехове по време на Страшния съд.
Пиетата е Изображение на скърбящата Богородица, която оплаква сина си. Без строго определена иконография, но като сюжет твърде разпространена в религиозното изобразително изкуство.
Богородица Млекопитателница изобразява кърмеща малкия Иисус. Въпреки че не съответства точно на описанието, по-скоро може да бъде причислена към типа „Елеуса“.
Освен изброените утвърдени канонични изображения, съществуват множество техни разновидности или тълкувания.
Изображението на Богородица като „Черната дева” е особено популярно сред католиците, обект на религиозно преклонение. Съществуват различни версии за появата на този иконографски тип, но всички те се свързват с легендата за първото изображение на Богородица, направено от свети Лука. Във всички случаи появата на „Черната дева“ се датира не по-късно от 11 век. Черната дева не е самостоятелен иконографски тип, а върху утвърдена вече иконография са наложени отделни символи – Богородица се изобразява в тъмни дрехи, с тъмно лице и други.

През 16 – 17 век се оформя тържественото изображение „Непресъхващ (животворен) извор“. Всъщност то не е самостоятелен иконографски тип. Представлява внушителна сцена, в центъра на която е Богородица, а наоколо са радващите се светци – от няколко до стотици – това е свързано с композиционни съображения и не засяга теоретичната основа на иконографията.
„Неизгаряща къпина“ произлиза от тълкуването на библейския разказ, според който Бог се явява на Мойсей като пламък върху една къпина, която гори, без да изгаря. В православието един от епитетите, с които е наричана Богородица е именно „Неизгаряща къпина“, неизгарящата къпина се разглежда като предобраз на Богородица. Иконографският тип се развива в Русия някъде около 14 – 15 век.

Богородица Катафиги е уникално изображение и се среща само на едно място – на двустранната икона от Погановския манастир.  Богородица е редом с Йоан Богослов (патрон на манастира) и като че ли се описва библейското събитие, свързано с разпятието. В същото време Богородица е изобразена като млада жена, докато Свети апостол Йоан – като старец, т. е. историчност не може да бъде търсена. Дева Мария е изобразена съобразно източната символика, с изключение на това, че е облечена в тъмносиня дреха – характерно за западната иконография.

Извън тези сюжети, Богородица нерядко е изобразявана в различни сцени, било като участник в съответните библейски събития или в ролята си на небесен застъпник. Сред първите са изображенията на Рождество, Въведение, Бягството в Египет, Благовещение, Успение, които имат повече илюстративен, а не символичен характер.